Доц. д-р Мария Йовчева

Старобългарска литература

Област на научни интереси история на българската средновековна литература и книжнина (химнография, литургическа книжнина, библейски книги и др.); кирилометодиевистика; преводачески школи в средновековна България; история на бълагрския език.

 

Образование

1999 Защита на дисертационен труд за присъждане на научната и образователна степен “доктор” на тема Солунският октоих – среднобългарски паметник от края на XIII век
1981 Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии, – специалност Българска филология;втора специалност История

 

Академични длъжности

2012–

доц., Катедра Българска литература и теория на литературата, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

2009–2012 доц., Институт за литература при БАН (специалност Българска литература)
2003–2009 ст.н.с. II ст., КМНЦ, БАН (специалност Български език)
1995–2003 н.с. II ст, КМНЦ, БАН
1994–1995 н.с. III ст., КМНЦ, БАН
1991–1993 н.с. III ст., Институт за български език, БАН
1990–1991 н.с. III ст., Централна библиотека на БАН

 

Ръководство на научно-изследователски проекти

2005–2008 Старобългарската агиография и химнография като извор за културните контакти между европейския Изток и Запад през Средновековието (финансиран от Националния фонд за Научни изследвания)
2012–2014 Византийските културни и езикови модели у южните славяни: рецепция и трансформация, съвместен проект с Университета в Скопие (финансиран от Националния фонд за Научни изследвания)

 

Участие в научно-изследователски проекти

2011–2013 Encyclopedia Slavica Sanctorum: светци  и свети места в България (в електронен и Гутенбергов формат) (съвместен проект между Института за литература и Катедрата по кирилометодиевистика към СУ „Св. Климент Охридски“, подкрепен от Националния фонд „Научни изследвания“)
2011 Супрасълски сборник: старобългарски паметник от края на Х век. Електронен корпус, изложба и международна конференция (финансиран от ЮНЕСКО)
2009–2011 Изграждане на дигитална лаборатория за славянски ръкописи, старопечатни книги и справочна база данни (съвместен проект между Института за литература и Университета в Гьотеборг и Университета в Упсала, Швеция)
2002–2004 Взаимодействие между еврейската и славянската култура (съвместен проект между КМНЦ и Еврейския университет в Йерусалим).
2001–2004 Славянское литургическое творчество в Болгарии и на Руси (съвместен проект между КМНЦ и Института за руски език към РАН, Москва)

 

Участие в редакционни колегии на научни списания

от 2011 – списание Scripta&e-Scripta, издавано от Института за литература, БАН;

от 2012 – списание Словѣне, издавано от Института за славянознание, Руска академия на науките (Москва)

Ръководство на докторант Станка Петрова (Институт за литература), 2010–2012

Участие в научни и обществени организации:

2005–  The American Society of Byzantine Music and Hymnology

2003–  Славянска библейска комисия при Международния комитет на славистите

Участие в научни форуми:

в 23 национални и 39 международни научни форума

Цитирания: около 1000 в научни публикации у нас и чужбина

 

 

Списък на публикациите

І. Книги

Николова, С., М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. С., 1999.

Рец.:   Bojčeva, P. – Etudes balkaniques, 36, 2000, 4, p. 153–155.

Книга на пророк Иезекиил с тълкования. Изданието е подготвено от Л. Тасева и М. Йовчева. Подбор на гръцкия текст Т. Илиева (= Старобългарският превод на Стария завет. Т. 2.). С. 2003, 454 с. (самостоятелна част с. 267–445; в съавторство с Л. Тасева с. 31–84).

Рец.:  Bláhová, E. – Slavia, 73, 2004, 309–310.

               Laleva, T. – Eslavistica Complutense,  2004, 4, 284–285.

               Dimitrova, M.– Scripta & e-Scripta, 2004, 2, p. 425.

               Славова, Т. – Palaeobulgarica, 2004, 3, 112–118.

              Макариjоска, Л. – Македонски jазик, 54–55, 2003–2004, 187–190.

               Tomelleri, V. – Zeitschrift für slavische Philologie, 63, 2004, 415–422.

Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV век. (=Кирило-Методиевски студии. Кн. 16). С., 2004, 479 с.

Рец.:    Parenti, S. – Bollettino della Badia Greca di Grottaferrata. 3 serie, vol. 2, 2005, 311–312.

Берлински сборник. Среднобългарски книжовен паметник от началото на XIV век с допълнения от други ръкописи. Изд. е подготвено от Х. Миклас, Л. Тасева, М. Йовчева. / Berlinski sbornik. Ein kirchenslavisches Denkmal mittelbulgarischer Redaktion des beginnenden 14. Jahrhunderts. Hrsg. von H. Miklas, L. Taseva, M. Jovčeva (= Schriften der Balkan komission 47, Fontes 3). Wien–Sofia: Österreichische Akademie der Wissenschaften, 2006, 456 pp. (самостоятелна част с. 213–369; в съавторство с Л. Тасева с. 379–448; в съавторство с Х. Миклас и Л. асева с. 9–12).

Рец.:   Павлова, Р. – Древняя Русь, 4 (34), 2008, 109–112.

            Рочкомановиħ, А. – Црквене студиjе, бр. 6, 2009, 447–449.

              Кочиш, М. – Studia Slavica Hungarica 54, 2009, № 2, 442–454.

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. С., 2008; 2-о изд. С., 2009.

автор / съавтор на статиите:

Старобългарската химнография, 104–125.

Евхологични текстове, 160–170 (в съавторство с М. Димитрова).

Литературата от 927 г. до края на Първото българско царство. Политико-религиозни, литературни и културни процеси, 255–270 (в съавторство с А. Милтенова).

Старобългарската литература и източнославянската книжовна традиция, 306–312 (в съавторство с Т. Славова, А. Милтенова).

Йовчева, М. Климент Охридски, 230–237.

Йовчева, М. Наум Охридски, 237–239.

Йовчева, М. Петър Черноризец, 267–270.

Йовчева, М. Западнобългарските анахорети през византийското владичество, 409–414.

Литературата през XIII век. Обща характеристика. Традиции и иновации. Тенденция към документалност, 2008, 435–442 (в съавторство с А. Милтенова).

Химнографията през ХІІІ век, 443–452.

Атонска книжовна реформа, 510–519 (в съавторство с Л. Тасева).

Химнографията през ХІV – началото на ХV век, 536–548.

Химнописецът Ефрем, 579–581.

Преводната литература през ХІV век, 551–561 (в съавторство с Л. Тасева).

Промени в макрожанровите състави, 561–568 (в съавторство с А. Милтенова).

Българо-руски книжовни връзки. „Второ южнославянско влияние“, 676–682 (в съавторство с А. Милтенова).

Химнографският репертоар за новите мъченици, 708–711.

Рец.: Цанков, Г. Новаторски  поглед към старобългарската писмена култура. –  в-к Аз-Буки, бр. 43  (2008), с. 14.

            Кузидова, И. – Старобългарска литература, 39-40, 2009, 244–249.

            Шнитер, М. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.

ІІ. Научни статии и студии

В чужбина

Древнеболгарский перевод Апокрифического апокалипсиса Иоанна Богослова. – Slavia, 65, 1996, 3, 281–293 (в съавторство с Л. Тасева).

Изследването на Ватрослав Облак върху Апокалипсиса и проучването на ранните славянски преводи на пророческите книги (Книга на пророк Иезекиил). – In: Simpozij Obdobja 17. Vatroslav Oblak, Ljubljana 12–13.12.1996. Ljubljana, 1998, 23–33 (в съавторство с Л. Тасева).

Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности. – Древняя Русь, 8, 2002, 100–112.

Пражките глаголически листове в контекста на старобългарската химнография. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 47, 2001, 51–72.

Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски. – In: Mednarodni simpozij Obdobja 18. Ljubljana, 9 in 12. december 1999. Ljubljana, 91–107 (в съавторство с Л. Тасева).

Проблемы текстологического изучения древнейших памятников оригинальной славянской гимнографии. – In: La poesia liturgica slava antica. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico 14. Relazioni. Roma–Sofia, 2003, 56–78.

Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието. – В: Jews and Slavs. Vol. 15. Jerusalem–Sofia, 2005, 297–312 (в съавторство с Л. Тасева).

Осмогласният цикъл канони и стихири на Климент Охридски за първоапостолите Петър и Павел. – В: XXXI научна конференциjа на XXXVII Mеѓународeн семинар за македонски jазик, литература и култура, Скопjе, 2005, 125–135.

Акростихът в старобългарския канон за св. Tроица като свидетел за произхода на творбатa. – В: Црквене Студиjе. Год. II. Бр. 2, 2005, Ниш, 299–312.

Традиция и новое в богословской терминологии афонских редакторов 14 века (на основе текста Октоиха). – В: Церковнославянский язык: история, исследование, преподавание. М., 2006, 35–54.

Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь, 4(26), 2006, 10–19.

Мъчението на св. Аполинарий Равенски в контекста на ранната славянска преводна литература. – In: Abhandlungen zu den Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Bd. 2. Freiburg i. Br., 2006, 153–198 (в съавторство с Л. Тасева).

Милутиновият октоих (Уваров 521, ГИМ) като свидетел за славянската богослужебна книжнина от средищата в Светите земи. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутинa. Зборник са научног скупа одржаног од 22. до 24. септембра 2005. године у Косовскоj Митровици. Ниш–Косовска Митровица–Манастир Бањска, 2007, 359–374.

Древнеславянский Октоих: реконструкция его состава и структуры. – In: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in altester Zeit. Paderborn, 2007, 50–73.

Оригинална славянска творба ли е Службата за св. Михаил Воин? – В: XXXIV научна конференциjа на XL меѓународен семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид 13.–30. VIII. 2007). Лингвистика. Скопjе, 2008, 183–197.

The Unedited Oktoechos Canons for Prophets and Martyrs in the Byzantine and Slavonic Tradition. – Byzantinoslavica, 66, 2008, № 1–2, 139–166 (в съавторство с D. Getov).

Об одной словообразовательной модели в ранних гимнографических текстах (глаголы с суффиксами -ова-/-ева-). – В: Bibel, Liturgie und Frommigkeit in der Slavia Byzantina. Festgabe fur Hans Rothe zum 80. Geburtstag, hrsg. von Dagmar Christians, Dieter Stern und Vittorio S. Tomelleri. Munchen–Berlin, 2009, 209–228.

Новые тенденциии в развитии болгарской переводной и оригиналной гимнографии в XIV в. – Древняя Русь, № 4 (38), декабрь 2009, 36–43.

Южнославянскaта литургическа книжнина през XIII век. – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 351–364.

Мъчението на св. Александър Римски (Един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни). – В: Text – Sprache – Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. Herausgegeben von J. Bestres-Dilger und A. Rabus (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Bd. 39). Munchen–Berlin, 2009, 67–94 (в съавторство с Л. Тасева).

Анонимният Канон за архангел Михаил с предполагаем непреводен произход. – Црквене студиjе, бр. 6, 2009, 203–214.

Установление памяти св. Николая Мирликийского в византийских и славянских oктоихах X–XIV вв. – В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире Почитание святителя Николая в христианском мире. Сост. и общ. ред. А. В. Бугаевский. М., 2010, 222–231.

За една възможна атрибуция на славянската служба за св. Вит, Модест и Крискентия. В: Зборник на трудови од Меѓународниот научен собир „Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традиција“ (организиран по повод на 1100-годишнината от смртта на св. Наум Охридски). Охрид, 4–7 ноември 2010. Редакциски одбор И. Велев. Скопје, 2011, 159–174.

 

В България

Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва. – Palaeobulgarica, 18, 1994, 4, 64–74 (в съавторство с Л. Тасева).

Преславската книжовна норма в Берлинския препис на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: 1100 години Велики Преслав. Т. 2., Шумен, 1995, 205–306 (в съавторство с Л. Тасева).

Двата старобългарски превода на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 10. С., 1995, 22–45 (в съавторство с Л. Тасева).

Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва. – Palaeobulgarica, 18, 1994, № 4, 64–74 (в съавторство с Л. Тасева).

Преводачески особености в Книга на пророк Иезекиил по ръкопис F.I.461 oт Руската национална библиотека. – Palaeobulgarica, 19, 1995, № 4, 40–52 (в съавторство с Л. Тасева).

Композиция на неделните служби в Солунския октоих. – Palaeobulgarica, 21, 1997, 4, 37–71.

Цикълът молебни стихири за пророците, мъчениците и светителите в Октоиха. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 43–56.

Особености в структурата и състава на службите за четвъртък в славянски ръкописни октоиси. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 4, 3–11.

Ранната славянска текстова традиция на Книгата на пророк Иезекиил. – Palaeobulgarica, 22, 1998, № 2, 26–39 (в съавторство с Л. Тасева).

Среднобългарският превод на Псевдо-Методиевото Откровение. – В: Търновска книжовна школа. Т. VI. Шести международен симпозиум, Велико Търново, 26–28 септември 1994. Велико Търново, 1999, 281–294 (в съавторство с Л. Тасева).

Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, 3–30.

Праздничные и воскресные блаженны в византийском и славянском богослужении VIII–XIII вв. – Palaeobulgarica, 25, 2001, № 3, 31–61 (в съавторство с А. Пентковский).

Текстовая традиция чтений из Книги Пророка Иезекииля на Богородичные праздники. – В: Език и история на българските средновековни текстове. Сборник в чест на Екатерина Дограмаджиева (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 14). С., 2001, 65–80 (в съавторство с Л. Тасева).

Старобългарската служба за първомъченик Стефан и Стефан I папа Римски. – Старо-българска литература, 32, 2001, 21–44.

Старобългарската служба за Аполинарий Равенски от Климент Охридски. – Palaeobulgarica, 26, 2002, № 1,17–32.

Новооткрито химнографско произведение на Климент Охридски и проблемът за западните памети в старобългарския календар. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. С., 2002, 382–393.

За два октоиха от Библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата. – В: Българи и хървати през вековете. 2. Материали от конференцията, проведена в София (20–22 май 2001). С., 2003, 66–76.

Календарните особености на Путятиния миней – отправна точка за многопосочни разисквания. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на дфн проф. Румяна Павлова. С., 2003, 182–193.

Новоизводният славянски Октоих по най-ранния препис в кодексите № 19 и 20 от манастира „Св. Екатерина“ в Синай. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26–28 юни 2003. С., 2004, 205–234.

„Руските“ памети в Асеманиевото евангелие и Охридския апостол. – В: НѣСТЬ оУЧЕНИКЪ НАДЪ оуЧИТЕЛЕМЬ СВОИМЬ. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 220–237.

Старата латинска заемка скринꙗ. – In: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minceva. С., 2005, 148–156.

Езикови свидетелства за произхода на Службата за Пренасяне на мощите на Климент папа Римски. – В: Старобългарска литература, 33–34 (В чест на Климентина Иванова), 2005, 64–77.

За датата на Успението на цар Петър и за култа към него. – В: ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. С., 2006, 543–557 (в съавторство с И. Билярски).

Езиковите образци на атонските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221–240 (в съавторство с Л. Тасева).

Январская служба св. Афанасию Александрийскому в ранней славянской книжности. – В: Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Сборник доклади от международната конференция в София 7–9.07.2005. С., 2006, 91–110.

Българската редакция на служебния миней от XIII в. – Старобългарска литература, 37–38, 2007, 3–18.

Возникновение славянских служебных миней: общие гипотезы и текстологические факты. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.

Приносът на българските учени в областта на химнографията за развитието на съвременната медиевистика. – Списание на БАН, 2008, 5, 24–29.

Календарът на миней Григ. 1/5 от ОГНБ (втори Добрианов миней). – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008, 83–104.

Още веднъж за протографа на Путятиния миней (РНБ, Соф. 202). – В: Четвърти международен симпозиум “Преславска книжовна школа. Т. 10. Шумен, 2008, 326–340.

Службите за празника на св. Георги на 26 ноември в южнославянските минеи. – В: ПѣНИЕ МАЛО ГеѡРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. С., 2010, 101–116.

Slavonic Vita of Stephen I the Pope of Rome: the Issue of its Latin or Greek Origin. – Scripta&e-Scripta, 8–9, 2010, 365–385 (в съавторство с Лора Тасева).

Съставът на киевските печатни минеи в светлината на вековната славянска ръкописна традиция. – Старобългарска литература (Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов), 41–42, 2009, 53–63.

Още веднъж за химнографските текстове в Синайския евхологий. В: Погребението и смъртта в юдео-християнската традиция (= Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1.). С., 2011, 232–241.

Старобългарските химнографски книги след Симеоновата епоха: преславската редакция на Октоиха. – В: Международен научен симпозиум „Византия и славяните“ по случай 20-годишнината от създаването на  Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“. София, 12-14 май 2006 г. (= Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. T. 96 /15/). С., 2011, 239–251.

 

ІІІ. Рецензии за научни трудове, персоналии

The First Comprehensive Edition of a Slavonic Hand-written Prophetologion. [Рец. за Рибарова, З., З. Хауптова. Григоровичев паримеjник. Т. I. Текст со критички апарат. Скопjе, 1998] – Orientalia Christiana Periodica, 67, 2001, № 2, 447–454 (в съавторство с L. Taseva).

Предизвикателствата на ранните славянски служебни минеи. [Рец. за Нечунаева, Н. Минея как тип славяно-греческого средневекового текста. Таллин, 2000.] – Palaebulgarica, 26, 2002, № 4, 104–120.

Нов поглед върху текстовата традиция на химнографските творби в прослава на славянските първоучители Кирил и Методий. [Рец. за Мирчева, Б. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново, 2001]. – Palaeobulgarica, 28, 2004, № 4, 103–112.

Достоен завършек на изданието на руските служебни минеи за декември. [Рец. за Christians, D. Worterbuch zum Gottesdienstmenaum fur den Monat Dezember slavisch – griechisch – deutsch nach ostslavischen Handschriften des 12. und 13. Jahrhunderts mit einem Glossar griechisch – slavisch (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfalischen Akademie der Wissenschaften; Bd. 107. Patristica Slavica. Bd. 8). Wiesbaden, 2001]. – Palaeobulgarica, 29, 2005, №1, 111–118.

Труд, достойный своего оригинала. [Рец. за Die Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Т. 1.–3. Frejburg i. Br., 1997–2001]. – Palaeobulgarica, 30, 2007, № 1, 77–86.

Gottesdienstmenaum fur den Monat Dezember auf der Grundlage der Handschrift Sin. 162 des Staatlichen Historischen Museums Moskau (GIM). Historisch-kritische Edition. Тeil 4: 25. bis 31. Dezember einschlie?lich des Sonntags nach Christ Geburt. Paderborn, 2006. [Рец.] – Старобългарска литература, 37–38, 2007, 260–268.

Getov, D. Catalogue of the Greek Liturgical Manuscripts, kept in the Library of the “Ivan Dujcev Centre for Slavo-Byzantine Studies”. [Рец.] – Старобългарска литература, 39–40, 2008, 238–243.

Свети Климент Охридски: Слова и слyжби. [Рец.] – Scripta& e-Scripta, 7, 2009, 327–332.

Кънѧ­жии изборьникъ за възпитание на канартикина. Издаден от Уйлям Р. Федер. Т. 1. Увод и показалци. Т. 2. Текст. Велико Търново, 2008. [Рец.] – Българистика/Bulgarica, 18, 2009, 95–97.

Разгадател на на вековни тайнописни послания (Проф. Георги Попов на 65 години). – Palaeobulgarica, 32, 2008, № 3, 107–115.

Das Byzantinische Eigengut der neuzeitlichen slavischen Menäen und seine griechischen Originale. I. Teilband: Vorwort, Einführung, Incipitarium und Edition der Monate September bis Februar; II. Teilband: Incipitarium und Edition der Monate März bis August. III. Teilbаnd: Incipitarium und Edition Theotokia. Index hymnorum graecorum. Index hymnorum slavicorum. Epimetra tria (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften, 112. Patristica Slavica, 12). Erarbeitet von Peter Plank und Carolina Lutzka. Herausgegeben von Christian Hannick. Verlag Ferdinand Schöningh. Paderborn, 2006, 1619 рр. – Scripta&e-Scripta, 8–9, 2010, 521–536.

Екатерина Дограмаджиева. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009, 552 с. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). – Старобългарска литература, 43–44, 2010–2011, 259–272.

ІV. Енциклопедични статии

Светилен. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 567–569.

Седален. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 575–576.

Славова, Татяна Димова. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 629–633.

Служба. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 646–648.

Служби за Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 671–676.

Служби за Наум Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 676–680.

Срезневский, Измаил. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 729–739 (в съавторство с Л. Тасева).

Стихира. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 755–759.

Стихирар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 759–761.

Тропар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. С., 2003, 676–680.

V. Съставителство, редакция

La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поезия. XIII Congresso internazionale degli Slavisti (Lubiana, 15-21 Agosto 2003). Blocco tematico n° 14. Relazioni. A cura di Krassimir Stantchev e Maria Yovcheva. Roma-Sofia 2003, Roma-Sofia, 2003, 112 рр.

Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. Ред. Л. Тасева, Кр. Фос, М. Йовчева, Т. Пентковская. С., 2004, 518 с.

Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005. Ред. Л. Тасева, Р. Марти, М. Йовчева, Т. Пентковская. С., 2006, 538 с.

ПѣНИЕ МАЛО ГеѡРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнина на проф. дфн Георги Попов. Ред. М. Йовчева, Ив. Добрев, А. Турилов, Е. Трайчев. С., 2010, 660 с.

VІ. Лекции, преводи на новобългарски език и др.

Службата за св. крал Стефан Дечански от Григорий Цамблак. – В: Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Д. Петканова. С., 2010, 142–149, 193–197.

Восточноправославная гимнография: сущность, история, микро- и макрожанровые формы (Лекции). – В: Письменное наследие и современные информационные технологии. Сборник статей лекторов международной научной школы для молодежи. Ижевск, 12–15 октября, 2009. Ижевск, 2011, 159–193.