Проф. дфн Инна Пелева

ПЕЛЕВАsnimka-1 ИННА ИВАНОВА

Доктор на филологическите науки (2003). Професор (2005). Родена на 26.12.1964 г., гр. Асеновград, Пловдивска област. Завършила СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология” (1987); специализирала Култура и литература на Българското възраждане, СУ „Св. Климент Охридски” (1988). Постъпила на работа в ПУ „Паисий Хилендарски” през 1989 г.

Ръководител на семинари по Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война и Българска възрожденска литература.

Лектор по Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война, Етнология на литературата, История и етнология на новата българска литература, Етнокултура и медии.

Научни интереси: българска културна и литературна история.

 

Библиографска справка:

Автореферати

1. Автореферат на дисертация за присъждане на научната и образователна степен “Доктор”. Преобразуване на възрожденски идейно-поетически стереотипи в лириката на Христо Ботев. Пловдив, 1998.

2. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен “Доктор на филологическите науки”. Текстът “Алеко Константинов” в българската култура. Пловдив, 2002.

Авторски книги (монографии и сборници)

1. Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература. Пв, Пловдивско университетско издателство, 1994, 182 с.

Рецензии: Георги Господинов. Четем с професора. Литературен вестник, бр. 30., 01-07.1994, с. 2. Елка Трайкова. Изненадващ поглед към българската литература. Век 21, бр. 17., 04-10.05.1994, с. 10. Владимир Мирчев. Писане на четенето. Литературен вестник, бр. 24., 20-26.06.1994, с. 6. ЛВ. Книгите на 1994 г. Литературен вестник, бр. 46, 18-30.12.1994, с. 23. Barbara Beyer. Zeitschrift fur Slavische Philologie, 57/1/1998, s. 241-250.

2. Идеологът на нацията. Думи за Вазов. Пв, Пловдивско университетско издателство, 1994, 216 с.

Рецензии: Бистра Ганчева. Обоснован оптимизъм за Вазовите шедьоври. Арт.Клуб, бр. 15, 15-28.02.1995, с. 2. Бойко Пенчев. Рецензия, писана на два пъти. В: Тъгите на краевековието. С., 1998, с.181-182.

3. Ботев. Тялото на национализма. С., Издателство „Кралица Маб”, 1998, 326 с.

Рецензии: Милена Кирова. Възраждане и другост. Култура, бр. 12, (2021), година XLII, 27 март 1998, с. 3. ЛВ. Съобщение оценка за „Ботев. Тялото на национализма”, Литературен вестник, брой 12.,25.-31.03.1998, год. 8., с. 5. Бойко Пенчев. Политика на речниковостта. Литературен вестник, бр. 22., 10-16.06.1998, с. 5. ЛВ. Книгите на 1998. Литературен вестник, бр. 46, с. 23., 1998. Димитър Камбуров. Литературните събития на 90-те. Литературен вестник, бр. 42., 22-31.12.1999, с. 20.

4. Възраждания. Българистични студии. С., Издателство „Литературен вестник”, поредица „Тълкувания”, 1999, 176 с.

Рецензии: Съобщение оценка за „Възраждания. Българистични студии”. Литературен вестник, бр. 10, 17-23.03.1999, с. 2. Книгите на 1999-а. Литературен вестник, бр. 42., 22-31.12.1999., с. 17. Митко Новков. Литературните събития на 90-те. Литературен вестник, бр. 42., 22-31.12.1999., с. 21. Румен Спасов, Българистиката като приятел. Литературен вестник, бр. 13., 05.-11.04.2000., с. 5. Б.Пенчев. Срещу историята. Литературен вестник, бр. 15, 19.-25.04.2000. с. 4.

5. Места от конспекта. Издателство „Литературен вестник”, поредица “Тълкувания”, С., 2000, 184 с.

Рецензии: Съобщение оценка за „Места от конспекта…”. Литературен вестник, бр.13., 05.-11.04.2000. с. 4. (представяне във Витрина). Б.Пенчев. Срещу историята. Литературен вестник, бр. 15, 19.-25.04.2000., с. 4.

6. Алеко Константинов. Биография на четенето. С., Издателство “Просвета”, 2002, 429 с.

Рецензии: Бойко Пенчев. Разширяване на паметта. ЛВ, № 28, 11.09.2002. Милена Кирова. Интелектуалното удоволствие – един модерен проект. Култура, № 36, 11 октомври 2002. Митко Новков. Три орисници. Култура, № 11, 14 март 2003. Пламен Дойнов. Литература 2002: последната междувековна година? ЛВ, № 16, 23.04.2003.

7. Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. С., Издателство “Просвета”, 2004, 389 с.

Рецензии: Катя Станева. Поклон пред Радичков или “Истинските хора умеят талантиво да се смеят и плачат”. ЛВ, бр. 35., 27.10.-2.11.2004., с. 6. Юлия Йорданова. Дума, разказ и тъга по Радичков. Култура, бр. 42. (2344), г. ХLVІІІ, 5 ноември 2004., с. 6. Димитър Камбуров. След прочита. Култура, бр. 8, 4 март 2005.

 

Статии

1. Някои особености на образната система в Ботевото стихотворение “Обесването на Васил Левски”. Втори международен конгрес по българистика, С., 1986, т. 23, секция “Млади българисти”, с. 349-356.

2. Трансформации на общочовешки културни модели в поезията на Христо Ботев. Литературна мисъл, 1988, кн. 1., с. 9-20.; също в сборника Христо Ботев. Критически анализи. Литературни разработки. Велико Търново, 1995, с. 155-173.

3. Мотивът за завръщането във възрожденската лирика и Ботевото стихотворение “Странник”. Език и литература, 1988, кн. 1., с. 28-37.

4. Снежанка и седемте джуджета. В: Деца, изкуство, книги, 1988 г., кн. 2. с. 34-41.

5. Възрожденският възприемателски стереотип и Ботевата поезия. Език и литература, 1990 г., кн. 2., с. 3-15.

6. Литературната история – възможности и невъзможност. НТПУ, том 28, кн. 1, 1990 – Филологии, с. 320-326.

7. Шедьовърът като фрагмент. Във: Фрагменти, 1990, кн. 1., с. 22-25.

8. Биография, тривиален мит и литературна история. Литературна мисъл, 1991 г., кн. 3., с. 44-66.

9. Възрожденското и поствъзрожденското във “Фудулеску” на Т. Пеев. Литературна мисъл, 1992 г., кн. 5/6.

10. Игра на имена [из поетиката на Радичков]. В: Литературен вестник, 1994, бр. 46., 18.-30.12., с. 12-13.

11. Не арфа яснозвучна с душата ми съзвучна. Към проблема за посоките на четенето. В: Литературен вестник, бр. 26, 26. 07.-1. 08. 1995, с. 9, 12-13.

13. Име, помен, памет. В: Литературата, II, 1995, кн. 2. (4), с. 146-159.

14. Липсващият (ни) евреин. В: Литературен вестник, 1996, бр. 2., 17.-23.01., с. 13

15. Вазовите поеми – границите на класичността. Иван Вазов (70 години къща музей “Иван Вазов”). Юбилеен брой. Октомври 1996, с. 8.

16. Ботев – езикът на кръвното родство. Език и литература, кн. 1-2., 1997, с. 92-104.

17. Homesick [Паисиевата “История славянобългарска” през 1997 г.]. В: Култура, бр. 11 (2020), година XLII, 20 март 1998 г., с. 12.

18. Ботев – телесността като антиутопия. Демократически преглед, есен, 1997, книга 33, с. 451-474.

19. Ботев – опитът на другостта. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Никола Георгиев. С., 1997, с. 253-266.

20. Литературата, изговаряна от властта и от неподчинението. В: Литературен вестник, бр. 17, 06-12.05.1998, с. 9, 13.

21. Литература, история, литературна история. В: Литературата, кн. 8., 1998, с. 90-96.

22. Вазов – утопизъм и буржоазност. В: Конструиране на традицията. Юбилеен сборник в чест на проф. Милена Цанева. С., 2000, с. 78-88.

23. Екзотичният друг – присъствия и употреби в дискурсите на българския ХІХ в. В: Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (ХІХ-ХХ в.). С., 2001, с. 135-148.

24. Национальное время и мировое время как фигуры непреводимости. In: The National Idea as a Research Problem. Warszawa, 2002, pp. 139-152.

25. За една преправка на “Бай Ганю”. Във: Воля за облик. Юбилеен сборник в чест на проф. Симеон Янев. С., 2002, с. 89-102.

26. Как е направен текстът “Алеко Константинов”. Във: Фигури на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. С., 2002.

27. Няколко думи за Българското възраждане. В: Разночетенията на текста. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов. С., 2003, с. 79-92.

28. “Бай Ганю” и устната смехова култура. Алеков лист, Свищов, бр. 9., 23.05.2003, с. 1.

29. ‘1789’ and Bulgarian Culture. In: Comparative History of the Literary Cultures of East Central Europe: Junctures and Disjunctures in the 19th and 20th Centuries. Ed. Marcel Cornis-Pope, John Neubauer. Amsterdam-Philadelphia. [2004].

30. Bulgarian Culture and Literature of the 1840s-1850s and ‘1848’. In: Comparative History…

31. The Image of the Mother in Bulgarian Literature (19th-20-th c.). In: Comparative History…

32. Macedonia in the Bulgarian Literature. In: Comparative History…

33. Botevs Image in the Bulgarian Culture. In: Comparative History… (текстовете от 29. до 33. са във формат ‘contributions’).

34. Невъзможността да простиш. Прозата на Ивайло Петров. Култура, бр.20., 27.05.2005, с. 8.

35. Svet Jordana Radickova. V: Jordan Radickov. Kruto razpolozenje. Ljubljana: Slovenska matica, 2006, s. 171-181.

36. Българска възрожденска и друга литература – между методиката и методологията. Електронно списание LiterNet, бр. 3., 2007.

37. Пасков, Моцарт и други. Страница, бр. 1., 2007, с. 79-83.

38. Родина и чужбина. Отново след 2000-та година. Страница, № 4, 2008, с. 134-146.

39. Български писателки – формули на неуспеха. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. ИК „Алтера”, С., 2009, 430 с.

40. Куфарът на Йордан Радичков. Литературен вестник, № 11, 25.-31.03.2009, с. 9.

41. Българско възраждане и българска съвременност. В: Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане. Сборник в чест на Румяна Дамянова. Съст. и ред. Недка Капралова, Данчо Господинов. „Изток-Запад”, С., 2009, с. 548-564.

42. Изпитанието „Радичков”. В: Йордан Радичков. Събрани съчинения, том 1, „Д-р Иван Богоров”, С., 2009, с. 461-481.

43. Бележки, Показалец на имената, Показалец на топографията, Показалец на редките думи. В: Йордан Радичков. Събрани съчинения, том 1, „Д-р Иван Богоров”, С., 2009, с. 482-554.

44. Бай Ганьо – проблематичният българин и шансовете на непреводимостта. –   Wiener     Slavistisches     Jahrbuch  ,   Bd  . 55,   Wien:   Ö AW, 2009, 85-97.

45. Справедливостта – формати на преживяването. Първа част: Силата на безсилните, или как и защо се случва „Божият съд”. Електронно списание LiterNet, 11.09.2010, № 9 (130).

46. Справедливостта – формати на преживяването. Втора част: Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд”. Електронно списание LiterNet, 07.10.2010, № 10 (131)

47. Яна Язова – животът, писмата. Предговор. В: Шинка Дичева-Христозова. Пролетта на Мо. Ранни писма на Яна Язова до Александър Балабанов. Фабер’ 2010, с. 7-23.

48. Случаят „Яна Язова”, или възходът на биографията. Електронно списание LiterNet, 05.11.2010, № 11 (132).

Доклади

1. Физиология на културното самосъзнание. Доклад, четен на научната сесия “Литературни поколения”, София, БАН, 12-13.12.1991.

2. Националността на страха. Конференция “Текст и култура”, 09-11.06.1992 г., София, БАН.

3. Слухове и ценности. Пета национална научна конференция “Съвременни проблеми на езикознанието и литературознанието”, 25-27.06.1992 г., Шумен.

4. Плебеи и аристократи. История на името. Доклад на научната конференция “Българското Възраждане и Европа”, София, БАН, 20-21.04.1993 г.

5. Великият комбинатор [или творчеството на Радичков]. Доклад, представен на семинара върху творчеството на Радичков. Университет “К. Преславски”, Шумен, 19.05.1993 г.

6. Българският национално-исторически сюжет (“Под игото”). Доклад на Юбилейната научна сесия “20 години филология в Пловдив”, ПУ, 09-10.06.1993 г.

7. Македония и краят на историята (Яворовите “Хайдушки копнения” сред и срещу класическия език на националната кауза). Доклад, представен на конференция “Текст, културна ситуация, творба”, 08-10.06.1994., София, БАН.

8. “Под игото” – география на желанието. Доклад, четен на Националната конференция “Интерпретативни подходи към творчеството на Иван Вазов”, Шумен, ноември, 1995.

9. Паисий – началото и краят на разказването. Доклад, четен на Националната конференция “Теоретически и исторически аспекти на наратива” – Пловдив, февруари 1996.

10. Ботев – нарастающий текст. Доклад, четен на конференция в Държавен университет – Санкт-Петербург, 11-15 март 1996.

11. Г. С. Раковски – аксиологии на тайната. Доклад, четен на научна конференция “25 години Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, Шумен, 30.10.-01.11.1996.

12. Психоаналитичният сюжет “Ботев”. Доклад, четен на научна конференция “Идентичности на българското литературознание”, БАН, 27-28 ноември 1996.

13. Каква му е Хекуба. Доклад, четен на научната конференция на Департамент по Нова българистика, посветена на Христо Калчев, 18.01.1997. София.

14. Езикът на езика (Елин Пелин и други). Доклад, четен на научната конференция “Езикът – враг и приятел на литературата”. СУ, юни, 1997;

15. Раковски – аксиология на тайната (II). Доклад, четен на годишната конференция на Философски факултет, СУ, Гюлечица, 29-31 април, 1998.

16. Пловдив в прозата на Любен Каравелов. Доклад, четен на Юбилейната научна конференция 25 години Филологии в ПУ “Паисий Хилендарски”, Пловдив, 22-23 октомври, 1998.

17. Яворов – контексти на еротическото писмо. Международна научна конференция “120 години Пейо Яворов”. София, 29-30 октомври 1998.

18. Йовков. Домът на чужденеца. Юбилейна научна конференция “Началата на литературата”, посветена на 100-годишнината на Катедрата по българска литература на СУ “Климент Охридски”, 19-20.11.1998.

19. Съдии. Конференция “Културни образи на българските институции”. Департамент Нова българистика, НБУ, София, 25-27 февруари, 1999.

20. Проблематичният българин и непроблематичната Европа. Auf dem Weg nach Europa. Bulgarische Identitat zwischen Eigenem und Fremden. Немско-българска конференция, Лайпциг, 24-26 март, 1999.

21. Почерци в Пловдив през 1999 г. Доклад, представен на конференцията на Департамента по Нова българистика – НБУ, “Какво се случи в/на/с българската литература след 1989 г.?”, 03.11.2000.

22. Война и литература. Доклад, представен на VІІІ Епископ- Константинови четения на тема “Текстът като манипулаия”, ШУ “Епископ Константин Преславски”, Факултет по хуманитарни науки, 2001.

23. 90-те – литератури и проблеми. Конференция на НБ “Иван Вазов”, Методически отдел, Пловдив, юни, 2003.

24. Най-нова българска проза. Конференция на НБ “Иван Вазов”, Методически отдел, Пловдив, юни, 2004.

25. Йордан Радичков и Александър Бек – за една бегла среща с важни последици. Държавен университет Санкт Петербург, септември, 2004.

26. „Бай Ганьо” – между превода и непреводимостта. Конференция „Българската книга в чужбина”, Виена, април, 2006.

27. Пасков, Моцарт и други. Конференция “Моцарт и литературата”. ПУ “Паисий Хилендарски”, Пловдив, май, 2006.

28. Измерения на премълчаното в българо-руските културни отношения (Г. П. Стаматов – Ф. М. Достоевски). Конференция “Премълчаното в литературата”, Варшава, Полска академия на науките, октомври, 2006.

29. Хуманитаристът филолог и грижите на настоящето. Пленарен доклад на Юбилейната научна конференция с международно участие на тема Науката, образованието и времето като грижа посветена на 45 години педагогическо образование в град Смолян , 1- години Филиал на ПУ “Паисий Хилендарски; ПУ “Паисий Хилендарски”, Филиал – Смолян; 30.11.- 01.12.2007.

30. Светът след 2000-а година – прочити на чуждото пространство в съвременната българска литература. Международна славистична конференция „Mapa kulturowa Nowej Europy: miasta, szlaki, podroze”, Познан, 7-9 октомври, 2008.

31. Скандалното – направа и употреби в прозата на Г. П. Стаматов. Национална научна конференция „Литературният скандал. Скандалът като литература”, Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, май, 2009.

 

Учебници и учебни помагала

1. Литература за 11. клас. Издателство “Просвета”, С., 2001 (Национална революция и литература; Христо Ботев; Духовният градеж на нацията; Иван Вазов; Захари Стоянов; Алеко Константинов; Петко Тодоров; Елин Пелин; Димитър Бояджиев).

2. Литература за 12. клас. Издателство “Просвета”, С., 2002 (Антон Страшимиров; Светослав Минков; Елисавета Багряна; Йордан Йовков ; Георги Караславов; Димитър Димов; Димитър Талев; Съвременна българска проза; Павел Вежинов; Ивайло Петров; Йордан Радичков [прозаик]; Съвременна българска драма; Иван Радоев; Йордан Радичков [драматург]; Стефан Цанев).

3. Матура за отличен. Български език и литература. Второ равнище. Първа част. Помагало за зрелостници и кандидат-студенти. Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов. С., Издателство “Просвета”, 2002, 254 с.

4. Матура за отличен. Български език и литература. Второ равнище. Втора част. Помагало за зрелостници и кандидат-студенти. Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Димитър Талев. Издателство “Просвета”, С., 2003, 215 с.

5. Матура за отличен. Български език и литература. Първо равнище. Първи свитък. Помагало за зрелостници и кандидат-студенти (колектив). Издателство “Просвета”, С., 2003.

6. Новият изпит… Помагало с тестове за кандидатстудентския изпит по литература в ПУ “Паисий Хилендарски” (съавторство). Пловдив, 2004.

7. Новият изпит… Помагало с тестове за кандидатстудентския изпи по литература в ПУ “Паисий Хилендарски” (съавторство). Пловдив, 2005.

8. Учебник по литература за V клас (съавторство с А. Хранова, Н. Перянова). Издателство “Просвета”, С., 2006.

9. Помагало “Кандидатстудентски приемен изпит по литература. Обновено издание” (съавторство). Пловдив, 2007.

10. Учебник по литература за VІ клас (съавторство с А. Хранова, Н. Перянова). Издателство “Просвета”, С., 2007.

11. Учебник по литература за VІІ клас (съавторство с А. Хранова, Н. Перянова). Издателство „Просвета”, С., 2008.

12. Учебник по литература на VІІІ клас (съавторство с А. Хранова). Издателство „Просвета”, С., 2009.

 

Рецензии

1. Чинтулов – виден възрожденски просветител. Български език и литература, 1988 г., кн. 5. с. 58-61. (Рецензия за „Ръкописните учебници на Добри Чинтулов, издирени и проучени от Дочо Леков”, С., БАН, 1987.)

2. Книга, посветена на възрожденския учител. НТПУ, том 28, кн. 1, 1990 – Филологии, с. 406-409. (Рецензия за Юлия Николова. Сава Радулов. С., 1989.)

3. Вапцаров и нашият диалог със света. Език и литература, 1991 г, кн. 3. (Рецензия за Боян Ничев. Вапцаров или нашият поетичен диалог със света. С., 1989.)

4. Нова университетска книга. Литературен вестник, бр. 5, год. III, 08-14.02.1993. (Рецензия за Албена Хранова. Двете български литератури. Пловдив, 1992.)

5. Вазовото творчество през 1996 г. НТПУ, том 34., кн. 1., 1996 – Филологии. (Рецензия за Бистра Ганчева. Вазовото творчество. Велико Търново, 1996.)

6. Българска лирическа класика от Димитър Камбуров. Рецензия. Култура, 04.03.2005., с. 6.

7. Отлагане, откази, липси. Любомир Терзиев, „Изкуство на отлагането”, ИК „Алтера”, С., 2008. Култура 1 (2529), 9 януари 2009,  с. 4.

8. Рецензия за дисертационния труд на Григор Григоров „Антропология на героичното. Конструиране на националнозначими персонификации”, 2007 (успешна защита).

9. Рецензия за дисертационния труд на Аделина Странджева „Времепространствени представи от възрожденската христоматийно-дидактична литература”, 2008 (успешна защита).

10. Рецензия за дисертационния труд на Любка Липчева-Пранджена „Битие в превода. Българска литература и български автори на немски език, ХІХ – ХХІ в.”, 2010 (успешна защита).

 

Съставителства и редакторство

1. Христоматия по литература за 11. клас. Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Петко Тодоров, Елин Пелин, Димитър Бояджиев. Съст. С., Издателство “Просвета”, 2001.

2. Христоматия по литература за 12. клас. Антон Страшимиров, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Георги Караславов, Димитър Димов, Димитър Талев. Съст. С., Издателство “Просвета”, 2002.

3. Йордан Радичков. Събрани съчинения. Редакционна колегия: Валери Стефанов, Инна Пелева, Боян Биолчев, Мария Младенова, Джузепе дел Агата, Мари Врина, Иванка Гезенко, Роза Радичкова. „Д-р Иван Богоров”, Съставителство, бележки и показалци – Инна Пелева, С., 2009.

4. Литературният скандал. Скандалът като литература. Сборник с текстове от едноименната научна конференция. Съставителство и редакция Любка Липчева-Пранджева, Инна Пелева. Пловдивско университетско издателство, Пловдив, 2010.